Радев и Борисов: две псевдоистини за България
В навечерието на 2019 година Румен Радев вкара нов род в президентските новогодишни обръщения към нацията. Този род може да бъде наименуван “погребално-поздравителен адрес ”. Иновацията носи не дребни позитиви, като множеството от тях се свеждат до краткостта на изказването – то беше единствено три минути. От съдържателна позиция обаче това изказване представляваше амалгама от неща, които са привидно несъвместими.
От една страна в него имаше някои от нормалните пожелания за здраве, триумф и взаимност на нацията. А от друга - констатации, че ситуацията на българската народна власт е от сериозно до безнадеждно и че тя няма да изкара дълго без някаква радикална промяна. А е допустимо даже към този момент да се е споминала и да се нуждае от изцяло възкресение.
Рано е за последователен разбор на резултатите от погребално-поздравителния адрес, само че може да се каже, че той свари мнозина фенове и слушатели на президента неподготвени. Не стана ясно, да вземем за пример, дали след адреса би трябвало да се подвига наздравица или просто да се спомене покойника с положително. Или пък, може би, вярната реакция би трябвало да е изблик на яд против некомпетентните или корумпирани и злонамерени лица, които са предизвикали гибелта на демокрацията и положителното ръководство?
Радикализация на политиката
От позиция на Радев тези лица са ясни и се намират главно в ГЕРБ и някои техни прародители. По-малко ясна е алтернативата, която, съгласно президента, чудодейно би избавила българското демократично ръководство от ерозия и кончина. Той е загатвал, че “визията ” на Българска социалистическа партия може да бъде такава опция, само че също по този начин е намеквал, че има съществени учредения за подозрения в политическите послания на “столетницата ”. Дори през миналата година полусериозно се обсъждаше дали президентът няма да прави лична групировка поради напрежения сред него и “Позитано ”.Основният въпрос, който погребално-поздравителният адрес повдига, обаче е различен: този адрес е признак за радикализацията на българската политика и за трайното увреждане на политическото въображение на “основните партии ”. По принцип тези съществени, систематични партии би трябвало да споделят доста общи полезности и да се разминават единствено по стеснен кръг въпроси. Днес обаче нещата са разнообразни – съперниците виждат в другия екзистенциална заплаха, някакъв тип рак, който би трябвало хирургически да бъде отхвърлен от политиката.
И в действителност, когато констатацията ти е, че миналата година е била “на корупционни кавги и ерозия на демократичните права и институции ”, че проблемите са били отсрочвани, само че не и решавани " и че сме се примирили “със застоя и безвремието, с неналичието на цели и промени ”, явно е, че е нужна не просто промяна на обособени политики, а радикална промяна минимум посредством цялостна промяна на караула във вътрешен и външен проект. Може би по тази причина в трите си минути Радев не откри място даже за една дума за Европейския съюз (да не приказваме за НАТО): очевидно по отношение на тях той е възприел правилото за покойника – или положително, или нищо.
В отговор на този радикализъм на политическата офанзива министър председателят Борисов възприе познатата си поза на незаслужено афектиран деец за публичното богатство, който все пак не стопира да подвига приходите в страната и да строи автомагистрали. Т.е. - ГЕРБ и неговата коалиция са знак на растежа и нормалността, а критиците не знаят какво приказват.
Даниел Смилов
И речта на президента, и отговорът на премиера могат да бъдат просто пропуснати като част от политическата реторика. Каквото повикало, такова се и обадило. Речта на Радев може да мине просто като демонстрация на неприятен усет, а отговорът на Борисов – като преработване на ПР облика му на инфраструктурен строител с национални и интернационалните упоритости.
Два едновременни процеса
Но казусът с тези две говорения – коренно отрицателното на Радев и коренно позитивното на Борисов – е, че истината не е сред тях, а оттатък тях. Имаме два едновременнипроцеса, които дефинират събитията в страната. Първо, през последните две десетилетия Българияизживява невиждан по рода си стопански напредък главно поради позитивите от участието си в Европейски Съюз. Второ, България пропусна да се възползва пълноценно и оптимално от възможностите, които получи, тъй като сътвори корупционно-захващащ модел на ръководство, тягостен и пречещ както на локалната предприемаческа самодейност, по този начин и на задграничните вложения.
С радикалния си негативизъм Радев рискува да изгори юргана, поради охранените бълхи, захванали държавността. С радикалния си труженически позитивизъм пък Борисов възстановява въпросните паразити като нужна част от политическия пейзаж. Задачата на здравия разсъдък не е да “балансира ” сред президент и министър председател като изгори половината юрган и се отърве от половината нелегитимни негови жители. Нужна е точна диагноза във формулировката на казуса и смели хрумвания за решаването му. В
Автор Даниел Смилов
От една страна в него имаше някои от нормалните пожелания за здраве, триумф и взаимност на нацията. А от друга - констатации, че ситуацията на българската народна власт е от сериозно до безнадеждно и че тя няма да изкара дълго без някаква радикална промяна. А е допустимо даже към този момент да се е споминала и да се нуждае от изцяло възкресение.
Рано е за последователен разбор на резултатите от погребално-поздравителния адрес, само че може да се каже, че той свари мнозина фенове и слушатели на президента неподготвени. Не стана ясно, да вземем за пример, дали след адреса би трябвало да се подвига наздравица или просто да се спомене покойника с положително. Или пък, може би, вярната реакция би трябвало да е изблик на яд против некомпетентните или корумпирани и злонамерени лица, които са предизвикали гибелта на демокрацията и положителното ръководство?
Радикализация на политиката
От позиция на Радев тези лица са ясни и се намират главно в ГЕРБ и някои техни прародители. По-малко ясна е алтернативата, която, съгласно президента, чудодейно би избавила българското демократично ръководство от ерозия и кончина. Той е загатвал, че “визията ” на Българска социалистическа партия може да бъде такава опция, само че също по този начин е намеквал, че има съществени учредения за подозрения в политическите послания на “столетницата ”. Дори през миналата година полусериозно се обсъждаше дали президентът няма да прави лична групировка поради напрежения сред него и “Позитано ”.Основният въпрос, който погребално-поздравителният адрес повдига, обаче е различен: този адрес е признак за радикализацията на българската политика и за трайното увреждане на политическото въображение на “основните партии ”. По принцип тези съществени, систематични партии би трябвало да споделят доста общи полезности и да се разминават единствено по стеснен кръг въпроси. Днес обаче нещата са разнообразни – съперниците виждат в другия екзистенциална заплаха, някакъв тип рак, който би трябвало хирургически да бъде отхвърлен от политиката.
И в действителност, когато констатацията ти е, че миналата година е била “на корупционни кавги и ерозия на демократичните права и институции ”, че проблемите са били отсрочвани, само че не и решавани " и че сме се примирили “със застоя и безвремието, с неналичието на цели и промени ”, явно е, че е нужна не просто промяна на обособени политики, а радикална промяна минимум посредством цялостна промяна на караула във вътрешен и външен проект. Може би по тази причина в трите си минути Радев не откри място даже за една дума за Европейския съюз (да не приказваме за НАТО): очевидно по отношение на тях той е възприел правилото за покойника – или положително, или нищо.
В отговор на този радикализъм на политическата офанзива министър председателят Борисов възприе познатата си поза на незаслужено афектиран деец за публичното богатство, който все пак не стопира да подвига приходите в страната и да строи автомагистрали. Т.е. - ГЕРБ и неговата коалиция са знак на растежа и нормалността, а критиците не знаят какво приказват.
Даниел Смилов
И речта на президента, и отговорът на премиера могат да бъдат просто пропуснати като част от политическата реторика. Каквото повикало, такова се и обадило. Речта на Радев може да мине просто като демонстрация на неприятен усет, а отговорът на Борисов – като преработване на ПР облика му на инфраструктурен строител с национални и интернационалните упоритости.
Два едновременни процеса
Но казусът с тези две говорения – коренно отрицателното на Радев и коренно позитивното на Борисов – е, че истината не е сред тях, а оттатък тях. Имаме два едновременнипроцеса, които дефинират събитията в страната. Първо, през последните две десетилетия Българияизживява невиждан по рода си стопански напредък главно поради позитивите от участието си в Европейски Съюз. Второ, България пропусна да се възползва пълноценно и оптимално от възможностите, които получи, тъй като сътвори корупционно-захващащ модел на ръководство, тягостен и пречещ както на локалната предприемаческа самодейност, по този начин и на задграничните вложения.
С радикалния си негативизъм Радев рискува да изгори юргана, поради охранените бълхи, захванали държавността. С радикалния си труженически позитивизъм пък Борисов възстановява въпросните паразити като нужна част от политическия пейзаж. Задачата на здравия разсъдък не е да “балансира ” сред президент и министър председател като изгори половината юрган и се отърве от половината нелегитимни негови жители. Нужна е точна диагноза във формулировката на казуса и смели хрумвания за решаването му. В
Автор Даниел Смилов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ